| Преди |
 |
| След |
 |
Година: август 2007
Адрес: вх. А, Б и В, бл. 145, ж.к. Тракия, гр. Пловдив
Интервю с Диана Петкова, живуща в блока
Как решихте да изолирате цялата жилищна сграда, в която живеете?
Със съседите ми бяхме чули, че има европейски проект, който финансира в голяма степен санирането на цели кооперации. За съжаление, не можахме да кандидатстваме по този проект, защото изискванията бяха доста и не можахме да отговорим на всички. Трябваше да участват всички апартаменти от всички входове, а не само един вход. Проектът включваше и задължителен ремонт на покрива, а нашият нямаше нужда тогава, и т.н. Тъй като блокът ни е голям и има три входа, всеки с по 8 етажа и 23 апартамента, не можахме да отговорим на изискванията на този проект и потърсихме други варианти да направим топлоизолация на блока. Проблемите ни преди да топлоизолираме блока бяха свързани с това, че блокът ни е панелен. През лятото през целия ден панелите се нагряваха, а нощно време отдаваха топлина като акумулираща печка. През зимата преди да се пусне парното беше влажно и студено. Раздуваха се всички врати и прозорци от дървена дограма. Особено в стаите, които са на запад. След като изолирахме блока, вече нямаме този проблем.
Колко души от блока бяха ангажирани с проекта по топлоизолацията?
Много дълго мислихме по въпроса за изолирането на цялата сграда. Имаше много ЗА и ПРОТИВ от съседите и като цяло не бяхме много организирани в началото. Нямаше и много информация за други такива реализирани проекти. Как се осъществяват, кое след кое следва и т.н. В крайна сметка стигнахме до извода, че един такъв ремонт би бил в интерес на всеки живущ в блока, и че ако го направим заедно, а не по-отделно, ефектът ще е най-добър. С проекта най-вече се занимаваха домоуправителят и няколко по-дейни съседи, които сформираха своеобразен екип. Те контролираха замерването на площта от изпълнителя на проекта, както и самата направа на топлоизолацията.
Как обменяхте информация по време на ремонта?
С общи събрания. Може би това беше първият път, когато блокът ни беше така задружен и с общи усилия постигнахме добър резултат. Първоначална информация за кредитите „Енергийна ефективност” получихме от фирмата-изпълнител, която направи изолацията. На първото ни събрание присъстваха и представители на консултантите по проекта, които ни разясниха в детайли схемата на финансиране и изискванията, на които трябва да отговарят материалите, които се използват от изпълнителя. Минавахме и от апартамент на апартамент, за да си разясняваме взаимно детайлите и да отговаряме на специфични въпроси на съкооператорите.
Как финансирахте изолацията на блока?
Моето семейство използва кредит „Енергийна ефективност”, който изплатихме след 6 месеца. Близо 2/3 от живущите в блока постъпиха като нас. Мисля, че около 45 семейства от блока бяха финансирани с кредити по програма за Енергийна ефективност от ПроКредит Банк. След това всички кандидатствахме за безвъзмездната помощ и на 100% тя беше изплатена. Други семейства имаха заделени средства и се самофинансираха. Някои от тях дори си сложиха нова дограма преди да започне ремонтът по изолацията.
Как се спряхте на ПроКредит Банк?
Преди да започнем по-сериозно да се занимаваме с идеята да изолираме блока, разбрахме че ПроКредит Банк организира информационна среща за граждани и представители на фирми с консултантите по проекта и представители на банката. На тази среща получихме подробна информация за схемата на финансиране и участниците в процеса. Отговориха ни и на конкретни въпроси, които касаеха нашата сграда. Безспорно предпочетохме този вид финансиране и заради безвъзмездната помощ, която ни спести и от разходите.
Какъв е ефектът, който виждате сега?
Ефектът е огромен. Трудно е да засечем икономическият ефект, защото цените се покачиха многократно оттогава. Но две неща ми правят впечатление. Първо, с един радиатор в хола сега отопляваме и хола и трапезарията. А преди той не се усещаше само в едната стая. И второ, преди не можехме да спим добре в спалнята през лятото. Беше ужасно горещо. Сега нямаме този проблем.
